Знаете ли какво е джага? Повечето момченца сигурно знаят, а повечето момиченца сигурно – не. Е, съдя по себе си, така че може и да греша. Аз едва я знаех думата  - добре, че съм я чувала от мъж ми, а как се играе съм виждала само в сериала „Приятели”. Нали си спомняте как Джоуи и Чандлър си бяха купили една джага, бяха я монтирали в стаята си и си играеха. Ето как изглежда:   Това е джага (между другото думата много ме кефи), другояче казано – мини футбол, или футбол на маса. В общи линии не е трудно да се сетиш как се играе .... все сме гледали как се играе истински футбол на екрана и веднъж-дваж на живо. Какво като не знам точните правилата, нали в крайна сметка топката трябва да се рита и да се вкарват голове. Всъщност не се оказа толкова лесно. А ако зависеше от мен едва ли и някога бих опитала да играя, но .... Ето как започна всичко: Вчера мислех да изведа детето на разходка в гората, но духаше силно и тя не беше много въодушевена, затова реших да отидем на заведение, което е сравнително далеч от нас, /за да се раздвижим, все пак/ и да хапнем по една тортичка. Хубаво, но в заведението, което избрах се оказа, че има билярд и джага. Бях взела книжка и една игра на детето, за да не скучае, но тя като видя джагата ..... Мамо, хайде да играем, та хайде да играем. Първоначално категорично и отказах. Обяснявах и, че е малка и тя няма да може да играе и аз не мога и т.н. Но тя буквално ми наду главата ... хайде да вземем жетонче, хайде деееее, моля тееее  ... то, половината очарование беше в пускането на жетона май, ама карай. Дърпах се, дърпах се, но накрая не издържах и реших да се пробваме с един жетон и да видим какво ще стане. Ами, можете да си представите една 36 годишна жена и едно 6 годишно дете, които за пръв път пипат ръчките, как сме играли. Дето се вика „мъчихме занаята” ... с доста бавни темпове, но все пак, успявахме да улучваме топката и даже голове си вкарвахме. Имахме обаче един проблем. Често се случваше някоя топка да застане между син и червен играч така, че нито единия, нито другият да може да я ритне. Много кофти. Принудих се да взимам още жетони, за да можем с нови топки да задвижваме старите. Всъщност се сетих как би трябвало да става номера с мърдането на такава топка – или в „Приятели” съм го виждала или някъде на живо – трябва да се повдигне леко масата и топката да тръгне от наклона. В началото не смеех да го правя, защото се притеснявах, но после започнах да се правя на разсеяна и лекичко повдигах масата – не се оказа закована за земята (как ли пък не, няма друг начин да се мърдат такива топки, разбрах по-късно от мъж ми), нито пък много тежка. Ей, голям кеф ... за детето преди всичко де. На мен ми беше интересно в началото, но взе да ми омръзва, още повече, че с нея не може да стане свястна игра. Сега се чудя, да избягвам ли това заведение за в бъдеще или напротив - да станем редовни посетители и да станем добри играчи и двете :)))) В крайна сметка колко забавления предлага града ни, а и висенето пред компютъра или телевизора така или иначе трябва да се сведе до минимум. :)  

готини са джагите като по-малък и аз играех

... покрай детето и сега пак съм малка :))))))

Може да не ти е допаднало особено, но поне си опитала :)))
А и по-важното - доставила си удоволствие на детенце!!! :)))

Хайде заедно някой път!!! :)
Искам и аз да се науча :Ь

Вече има федерация развиваща тази игра у нас.
Правилник и информация можете да намерите в сайта и форума
Спортните маси нямат стъкло и е лесно да се премести с ръка мъртвата топка. Така и съдията може да отсъжда фалове при различните ситуации на терена.

www.bgtsf.org

.... и за информацията и за линка!
Успех и късмет ви желая! :)))))

сайта принудително промни адреса си на www.bgtsf.com